Бачковският манастир се намира в планината Родопи, на левия бряг на Чепеларска река, на 11 km южно от Асеновград. Основан е през 1083 г. от византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани и брат му Абазий, който оставя завещание за изграждането на манастира. В края на 11 век в манастира е създадена Бачковската просветна школа. Патриарх Евтимий (заточен вероятно в манастира) и учениците му развиват активна религиозна, просветна и книжовна дейност в края на 14 век. От най-старите сгради е запазена единствено двуетажната манастирска костница, днес на 300-400 m източно от манастира. Стенописите й се нареждат между най-ценните живописни ансамбли на източнохристиянската живопис от 11-12 век. В арките на притвора са изписани ктиторите (вкл. и цар Иван-Александър, който покровителства манастира). След 17 век манастирските сгради се обновяват. Днес те заграждат два двора – северен и южен. Главната манастирска църква ''Св. Богородица'' е от 1604 (стенописи от 1643, 1850). В нея се пази чудодейната икона на Богородица Елеуса със сребърен обков от 1310 г. До нея е двуетажната църква ''Св. Архангели'' (13-14 век). В южния двор е църквата ''Св. Никола'' (1834-37). Върху свода на преддверието на църквата “Свети Архангели” и в притвора на църквата “Свети Никола” са запазени стенописи на Захари Зограф от 1840 – 1841 г. Илюстрациите към евангелските притчи и композицията “Страшният съд” имат не само с художествена, но и документална стойност. Сред портретите на пловдивските първенци художникът изписва и своя портрет. Фреските, които покриват вътрешните стени, свода и фасадата на манастирската трапезария са забележителен паметник на изобразителното изкуство от 17 век. (1603 и 1643 г.). В манастирския музей се пазят художествени ценности, създавани в продължение на девет века.